Може би няма да повярвате и ще ви прозвучи като измислица или приказка, но е истина.
Три нощи преди вчерашната Задушница/ а даже и не знаех, че наближава такава/ сънувах покойната ми свекърва/ а приживе тя готвеше много хубаво/. Дойде в съня ми и започна да точи някакъв тутманик. Аз гледах с интерес, даже хукнах да правя снимки. На сутринта казах на съпруга ми какво съм сънувала и че в събота ще омеся същото и ще отида на гробища. Вечерта той ми съобщи, че в идната събота ще е Задушница.
Та.... станах и омесих тутманика. Получи се ето това. Сега ще опиша начина на приготвяне така, както " го видях".
Месих, точех и нагъвах притеснена дали ще стане това, на което ме научи тя-
майка Радка.
Изобщо не беше трудно приготвянето, но наистина друг път такъв начин на нагъване и редене и през акъл не ми е минавал.
ПРОДУКТИ:
За тестото- не сънувах нищо конкретно за неговото замесване.
Замесих го от:
700 г брашно
350 мл хладка вода
20 г мая
4 с. л. кисело мляко
3 с. л. олио
1 ч. л. сол
1 с. л. захар
олио- за помазване на тавата и четири пъти на олбата плюс малко, което сложих в жълтъка/ за намазване на тутманика/
сирене- сложих 300 г натрошено
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Замесих тестото, оставих го да втаса и го намесих отново.
Разточих го на голяма и тънка олба.
Намазах я с олио и я поръсих с 1/ 3 от сиренето.
Сгънах като на плисета така, както ще видите на снимката.
Разточих така сгънатата олба , пак я намазах с олио и я наръсих с втората част от сиренето.
Някъде се показа сиренце от сгъването, но това не ме притесняваше, защото така бе и в съня ми...
Отново нагънах по показания начин.
Трети път разточих с точилката.
Тук вече сиренето съвсем се показваше, но аз продължавах да точа.
Даже тестото започна да се къса от плънките.
За трети път намазах с олио и наръсих с останалото сирене.
Сгънах трети път олбата, която вече беше доста доста дебеличка.
Разточих за четвърти и последен път, но оставих тестото с дебелина около 1 см.
Намазах с олио.
Нарязах го на парчета, които наредих в намазана с олио тава с леко застъпване.
Изобщо не се старах кое накъде да е обърнато- дали крайчецът да се вижда, или друга от страните му.
Така правеше и майка в съня ми...
Оставих го да втаса и го намазах с разбит жълтък с малко олио.
Пекох го в гореща фурна/ на 180 градуса/ до лек загар.
Стана много хубав.
Нещо като многолистно тесто, с втъкани сиренени нишки в него.
Подадох на гробовете на съпруга ми на родителите, на неговите баба, дядо, чичо...
Подадох и на хората от семейството ми.
Дъщеря ми ядеше и повтаряше: " Много хубаво нещо! "
...........................................................................
Това бе истината и историята на въпросния тутманик.
22 февруари
ЗАДУШНИЦА