Често променям нейната направа в зависимост от времето, с което
разполагам, или пък с моментните ми вкусови желания.
Един път не запържвам лука и морковите, друг път пък ги запържвам.
И застройките правя различни. А да не говоря, че единия път в каймата
сложа ориз, лук и цяло яйце, а друг- път/ както в случая/ правя топчетата само от кайма и
подправки плюс белтък, а не цяло яйце.
Сега реших да седна и да напиша най- добрия начин за варене на тази
супичка- според мен.
Начинът, който ще опиша, е сякаш най- вкусен. Да, не са полезни
запръжките, но така се постига по- жълт цвят и чорбичката става по- красива.
И с гаранция по- вкусна.
ПРОДУКТИ:
250 г кайма- смес
Подправки за каймата:
сол, черен пипер,
чубрица, 1 белтък
1 глава кромид лук
1 по- голям морков
1 голяма чушка
1 домат- пресен или
от консерва
50 г ориз
сол- на вкус
няколко зрънца
лимонена киселина
черен пипер
чубрица
3- 4 с. л. олио/ не повече, защото самата кайма
пуска мазнина/
вода- количеството и
е в зависимост от желаната гъстота на супата.
/При мен е някъде
около 3 литра./
свеж магданоз
свежа целина
Застройка:
1 жълтък
3 с. л. кисело мляко
1 с. л. брашно
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Омесвам каймата с
белтъка, малко сол и посочените подправки и от нея правя топчета, които са около 8 грама едното. Не ги правя големи, защото супата губи своята обаятелност.
Топчетата овалвам в брашно и ги оставям настрани.
Сега, когато не съм сложила в каймата наситнен
лук и ориз, се получават около 30 броя.
Нарязаните на ситно
лук и чушка и настъргания морков запържвам в мазнината докато тя се оцвети в
жълто- оранжево. Добавям нарязания домат или същото количество от консерва,
соля на вкус и наливам водата. След нейното кипване изсипвам ориза.
По средата
на неговото сваряване слагам топчетата.
Варя супата до
готовност.
Малко преди да я
застроя, я овкусявам с черния пипер, чубрицата и лимонената киселина.
Правя застройката
като разбивам добре жълтъка с брашното и млякото.
Гребвам от горещата
супа и полека наливам в купичката със застройка докато я затопля и нея.
Изсипвам всичко
обратно в тенджерата, разбърквам добре и оставям супата да клокне.
След отстраняването
от котлона или непосредствено преди сервирането я овкусявам с нарязаните
магданоз и целина.
У дома я консумираме
и гореща, и леко стоплена, че даже и студена.
Въпрос на вкус и
личен избор е това.
23 ноември 2013 г