Срещах я на няколко места в нета, но всеки път я намирах написана по различен начин. Хареса ми, че тестото се бърка / както при италианския хляб/ и че също става много шуплест, а пък и замесен с медец... А и не мога да устоя на идеята за бърза рецепта с мая, имайки предвид, че когато я използваме, се изисква много време.
При този хляб няма второ втасване. Не се изисква и много време за изстиване след печенето, а само десетина минути, което ме накара да си мисля, че тазвечершните футболни запалянковци, които трябваше в 19. 30 часа да седнат на масата, ще бъдат доволни от един поднесен топъл и ароматен хляб с шуплеста средичка и хрупкава коричка.
Време за приготвяне:
Забъркване- 5 минути
Еднократно втасване- 1 час
Оформяне- 5 минути
Печене- 20 мин. + още 15 мин.
Необходими продукти :
около 600 грама брашно + още малко за поръсване на работния плот
около 350- 370 мл хладка вода
1 с.л. мед
1 1/4 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
около 600 грама брашно + още малко за поръсване на работния плот
около 350- 370 мл хладка вода
1 с.л. мед
1 1/4 ч.л. суха мая
1 ч.л. сол
Начин на приготвяне:
Взех голяма купа и в нея сложих брашното. В него размесих маята. Направих кладенче и в него изсипах водата, в която предварително е разтворен медът. Сложих и солта и започнах да бъркам с вилица, но не много време. Получи се хубаво лепкаво тесто, което покрих с прозрачно фолио и го оставих да си втасва.
След около 1 час то беше удвоило обема си повече от два пъти.
По някакъв начин с помощта на нож / също много набрашнен/ успях да го разделя на три части. Покрих тавата, в която пекох хлебчетата с хартия за печене , която поръсих с брашно и бързо, ама много бързо, набрашнявайки много ръцете си се опитах да грубо да оформя 3 на брой продълговати хлебчета, като постоянно загъвах тестото с помощта на брашно. Прехвърлих ги в тавата и отгоре отново наръсих брашно.
Сложих ги да се пекат на силна фурна- 220 градуса в продължение на 20 минути, след което намалих температурата на 150- 160 градуса и така ги пекох още 15 минути.
Извадих ги и веднага ги сложих на решетка, за да не вглетят отдолу. Изчаках десетина минути и ги разчупих.
Някои ги режат, но ние ги чупихме, защото ги оприличихме на пърленките :).
Приличаха на селски хляб, който се пече на гьоза отгоре и е целият овалян в брашно. И вкусът им беше същият. А мъжете как си топиха късчета от тях в сосчето на друсания свински дроб... :).
Изядоха се с охота!
4 август 2011 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар