СЪНУВАНИЯТ ТУТМАНИК

   Може би няма да повярвате и ще ви прозвучи като измислица или приказка, но е истина.
Три нощи преди вчерашната Задушница/ а даже и не знаех, че наближава такава/ сънувах покойната ми свекърва/ а приживе тя готвеше много хубаво/. Дойде в съня ми и започна да точи някакъв тутманик. Аз гледах с интерес, даже хукнах да правя снимки. На сутринта казах на съпруга ми какво съм сънувала и че в събота ще омеся същото и ще отида на гробища. Вечерта той ми съобщи, че в идната събота ще е Задушница. 

Та.... станах и омесих тутманика. Получи се ето това. Сега ще опиша начина на приготвяне така, както " го видях".

Месих, точех и нагъвах притеснена дали ще стане това, на което ме научи тя- 

майка Радка.

Изобщо не беше трудно приготвянето, но наистина друг път такъв начин на нагъване и редене и през акъл  не ми е минавал.

ПРОДУКТИ:

За тестото- не сънувах нищо конкретно за неговото замесване.

Замесих го от:

700 г брашно

350 мл хладка вода

20 г мая

4 с. л. кисело мляко

3 с. л. олио

1 ч. л. сол

1 с. л. захар

олио- за помазване на тавата и четири  пъти на олбата плюс малко, което сложих в жълтъка/ за намазване на тутманика/

сирене- сложих 300 г натрошено

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Замесих тестото, оставих го да втаса и го намесих отново.

Разточих го на голяма и тънка олба.

Намазах я с олио и я поръсих с 1/ 3 от сиренето.

Сгънах като на плисета така, както ще видите на снимката.

 Разточих така сгънатата олба , пак я намазах с олио и я наръсих с втората част от сиренето.

Някъде се показа сиренце от сгъването, но това не ме притесняваше, защото така бе и в съня ми...

Отново нагънах по показания начин.

Трети път разточих с точилката.

 Тук вече сиренето съвсем се показваше, но аз продължавах да точа. 

Даже тестото започна да се къса от плънките.

За трети път намазах с олио и наръсих с останалото сирене.

Сгънах трети път олбата, която вече беше доста доста дебеличка.

Разточих за четвърти  и последен път, но оставих тестото с дебелина  около 1 см.

Намазах с олио.

Нарязах го на парчета, които наредих в намазана с олио тава с леко застъпване.

Изобщо не се старах кое накъде да е обърнато- дали крайчецът да се вижда, или друга от страните му. 

Така правеше и майка в съня ми...

Оставих го да втаса и го намазах с разбит жълтък с малко олио.

Пекох го в гореща фурна/ на 180 градуса/ до лек загар.

Стана много хубав. 

Нещо като многолистно тесто, с втъкани сиренени нишки в него.

Подадох на гробовете на съпруга ми на родителите, на неговите баба, дядо, чичо...

Подадох и на хората от семейството ми. 

Дъщеря ми ядеше и повтаряше: " Много хубаво нещо! "

...........................................................................

Това бе истината и историята на въпросния тутманик.

22 февруари 

ЗАДУШНИЦА