Пазя спомените си от детството ми, когато на този празник мама ни купуваше нови роклички или полички и задължително нови сандалки.
Излизахме на манифестация, а на мен ми беше толкова вълнуващо, но и трудно, защото едновременно трябваше да държа букет цветя и знаменце, а в същото това време да оглеждам новите си дрешки и да им се радвам, а сандалките да внимавам и пазя да не се спъна и им обеля кожата :). А после... После се прибирахме уморени от емоциите и слънцето, а мама / станала рано призори още в 5 часа/ предварително бе изпържила кюфтенца и картофки. Задължително имаше зелена салата, питка, лимонадка и бира :). Хапвахме с охота и лягахме да подремнем, след което, някъде след 16 часа, отново обличахме новите дрехи и излизахме на площада, където вече бе засвирила духовата музика. А дали пък нямаше и сладолед? Че как така? Та това беше част от празника.
Ето, че и тази година спазих традицията на този ден да има кюфтенца и картофки.
Все пак и дъщеря ни трябва да живее в духа на мама и тате и да бъде на онази трапеза, на която са били те някога... :).
Наздраве от мен с чаша студена биричка за повода!
1 май 2012 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар