XSbfAFb72XPu3PzchBts4AT24m9j9V expr:content='data:blog.isMobile ? "width=device-width,initial-scale=1.0,minimum-scale=1.0,maximum-scale=1.0" : "width=1100"' name='viewport'/> expr:content='data:blog.isMobile ? "width=device-width,initial-scale=1.0,minimum-scale=1.0,maximum-scale=1.0" : "width=1100"' name='viewport'/> КУЛИНАРНА РАЗХОДКА: ЛУЧНИК ПО СЕВЕРНЯШКИ

Всичко за мен

Моята снимка
Червен бряг, Плевенска, Bulgaria
Кулинарията е моето хоби и често намирам време за нея. Имам стимул да готвя и го правя с желание и лекота. На всички вас, които харесвате приготвеното от мен, СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!

петък, 26 юли 2013 г.

ЛУЧНИК ПО СЕВЕРНЯШКИ

/ Приготвян е още от моята прабаба от с. Лепица, Плевенско и то без никакви изменения/
Помня го откакто съм се родила, а аз съм на 43 години.
Правеше го и баба, прави го и мама, приготвям го и аз и то редовно.
Много хора не знаят какво е лучник, а други го бъркат, подведени от разни „ модерни подобрения” и твърдят, че в лучника се слага ориз, месо…
 Не, истинският и традиционен лучник е характерен за северозападна България и се прави от тестени кори и плънка между тях, като тя се приготвя САМО от кромид или праз лук с добавка на малко чушки, а като подправки – червен пипер/ ако чушките не са сухи/, магданоз и чубрица. Като добавка аз слагам съвсем малко копър и джоджен.
Тестото е съвсем обикновено- брашно, мая, вода, сол и захар. Някога нашите баби не са слагали заквасена сметана в него, нито майонеза, да не говорим за топено сирене, с добавката на което чух, че някои го месят :).
Всяка друга добавка, освен тези, излизат извън рецептата за истинския лучник- както за тестото, така и за плънката.

.........................................................
Не  го бях месила скоро, но вчера го спретнах за една дружка, която е от друг край на България, и реших да оформя и ви поднеса рецептата за него.
Продукти:

За тестото:
500 кг брашно
около 250 мл хладка вода
мая, колкото кибритена кутийка
1 чаена лъжица сол
1 супена  лъжица захар

За плънката:
около 10  средно големи глави кромид лук / или 2 по- големи стръка праз лук/
2- 3 пресни или сухи чушки
червен пипер
чубрица
магданоз
сол
/ По желание можете да добавите и други подправки - копър, джоджен, черен пипер, но напомням, че ЩЕ СЕ ОТКЛОНИТЕ ОТ ОРИГИНАЛНАТА НЯКОГАШНА РЕЦЕПТА //:)/

Начин на приговяне:
Замесете тесто като за пита, разделете го на 5 топки, като едната от тях да е по- голяма. Оставете ги да втасат. 
Намажете си ръцете обилно с олио и започнете да разстилате с блажни ръце най- голямата топка върху наблажнена повърхност, след което я поставете в намазана с олио тава така, че краищата на тестото да излязат извън тавата / с краищата, които остават, накрая ще загърнете лучника/. Можете да разточите олбите и с точилката като ги поръсите с малко брашно.

Поставете част от плънката, която сте приготвили от нарязаните, задушени и изпържени кромид и чушки и омесени с подправките, накълцани на ситно. Разстелете хубаво плънката.
 Повторете същата процедура със следващите разтеглени/ разточени/ топки тесто.

 След като поставите петата кора, хванете краищата на първата/ най- долната и най- голямата/ и загърнете лучника. Нагънете го като „ плисе”. Намажете го с олио, надупчете го на няколко места с вилица, оставете го да втаса и го сложете да се пече в загрята на 180 градуса фурна, докато хване приятен загар.


Извадете изпечения вече лучник, намажете го с олио или го напръскайте с вода, завийте го добре с кърпа и го оставете да се „ отвърне” / да омекне/ малко.
По желание можете леко да го ръснете с шарена сол.
Сервира се начупен на големи парчета, но аз го режа, защото така е по- красива гледкатаJ. Ако го начупите ще усетите уханието на лука, който ще пада топло, топло в ръцете ви, а вие ще облизвате дланите си… :).
Ехаа, спомени, спомени…съхранили в себе си корените ми от село Лепица….

                                                            25 юли 2013 г 
...................................................................................................................................
 

8 коментара:

  1. Много вкусен и направен с желание:)Благодаря ти мила дружке за чудесната изненада която ми спретна ,като го направя(ако се справя разбира се )ще снимам и споделя:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Че то това не е никаква философия, а ти каквато си кулинарка- със сигурност ще го направиш. Хайде, научи лучника, а после ме научи да правя и аз торти като теб. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Така го правеше и баба в село Бреница, а мама по тетевенски му добавяше шепа счукани орехи в плънката.Сега го приготвяме и двамата със съпруга ми.......и облизваме лука от дланите.
    Благодаря за спомените,Марги!!!

    ОтговорИзтриване
  4. За нищо, Вили! :) Аз не съм спирала да живея със спомените си и не съм преставала да готвя някогашните гозби и месеници :). Колко много неща зная от някога, други сама си импровизирам,но някои не могат да повярват и си мислят, че всичко намирам в нета. Дамите живеят в заблуда, че единствената информация по дадена тема е от виртуалното пространство, а то е близко до ума, че някога нашите баби не са имали компютри и не са хранили челядта си от него. Поздрави на семейството ти, Вили! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря за рецептата!И в Кнежа така се прави!Баба не е вече между живите,за да ми направи,но аз имам желание да усетя отново този прекрасен аромат и галещ небцето вкус!

    ОтговорИзтриване
  6. Да, Стели. Лучникът, направен по автентичния си начин, е превъзходна благина. Аз обичам всичко някогашно и редовно си го приготвям. Нищо сложно няма в него, омеси си го.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря за рецептата. Още утре ще го пробвам. Моята баба беше от с. Лазарово до Бреница и го правеше по мои спомени така, и аз го обожавах.Ще ви пиша после за резултата.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. Даааа, Лазарово е близо до нас. Някога моята мама, когато е била съвсем млада учителка, е работила там. А за лучника- няма такава благина. Правя го по съвсем обикновен начин без никакви други излишни добавки.
    Омесете го и споделете дали Ви е допаднал. Успех и вдъхновение!

    ОтговорИзтриване