ПИЛЕ СЪС ЗЕЛЕ

Едва ли има някой, който да не знае как се приготвя тази класическа манджа, но аз държа да я публикувам, за да съм сигурна, че ако случайно някой потърси рецептата, ще я намери. Ястието е леко, сочно и може да се зачисли към разделното хранене. Аз не само го обичам това зеле, ами даже го обожавам. Ям го направо с лъжицата и не мога да спра… Задължително в него слагам кромид лук и чесън, за да стане още по- вкусно.

ПРОДУКТИ: 1 500 г пилешко месо 1, 5 г прясно зеле 1 глава кромид лук 1 глава чесън 1 голям домат 2 чушки- червена и зелена 2 моркова 1 каф. ч. олио 1 кубче пилешки бульон 500 мл вода 2 дафинови листа 1 ч. л. сладък червен пипер 1/ 2 ч. л. млян черен пипер 1/ 2 ч. л. балканска чубрица 1 клонка девесил 1 каф. ч. олио 1 кубче пилешки бульон 500 мл вода сол- на вкус

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Нарязваме на дребно лука, чушките, морковите и домата. Вземаме тенджера под налягане и изсипваме олиото. Слагаме порциите пилешко месо и ги запържваме за кратко. Малко след това изсипваме и зеленчуците. Запържваме и тях. Слагаме нарязаното зеле, което предварително сме посолили и стрили / смачкали/с ръце. Разтваряме бульона във водата и го изсипваме. Слагаме червения пипер и дафиновите листа. Разбъркваме всичко много добре, затваряме тенджерата и я слагаме на котлона.

След зашумяване на вентила варим зелето на умерен огън в продължение на 40 минути. След отварянето на капака овкусяваме с черния пипер, чубрицата и девесила. Разбъркваме добре и вече можем да сервираме нашето готово ястие.

ТАС КЕБАП

Ястие от Близкия Изток, което успешно се готви и у нас. Има и твърдения, че е типично българско, но не знам. За мен е важно, че е вкусно и може да се приготвя с телешко, свинско или агнешко месо. Тас кебапът е подобен на винения, но се различава по това, че в него няма вино.

ПРОДУКТИ: За кебапа: 500 г месо/ в случая свинско/ 3- 4 средно големи глави кромид лук 300 г белени домати или от консерва 5 скилидки чесън 2 дафинови листа 1 ч. л. захар 1 ч. л. сладък червен пипер 1 каф. л. смлян черен пипер 3 с. л. брашно сол- на вкус магданоз 6 с. л. олио 800 мл вода За ориза: 1 каф. ч. ориз 3 с. л. краве масло 3 каф. ч. вода сол- на вкус

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Нарязваме месото на хапки и го запържваме в сгорещеното олио. Изваждаме го и в същата мазнина слагаме нарязаните на дребно лук и чесън.

Запържваме ги до прозрачност и слагаме червения пипер, брашното и пасираните домати. Овкусяваме с дафиновия лист, солта, захарта и черния пипер.

След като получим хомогенна смес връщаме месото, наливаме водата и оставяме ястието да къкри на слаб огън около 40 минути. След готовността на кебапа започваме приготвянето на ориза. Измиваме го 3 пъти в студена вода и го оставяме накиснат за около 10 минути. Изцеждаме го добре и го запържваме в стопеното масло. Посоляваме го и изсипваме водата. Оставяме го да ври на слаб огън около 15 минути. Отстраняваме го от огъня, покриваме тенджерата с домакинска хартия и върху нея слагаме капака, за да не пада изпарената вода, която се събира по него, в ориза.

Сервираме кебапа в дълбоки чинии като по средата слагаме купчинка от ориза, а отстрани заливаме с порция от ястието. Поръсваме го с наситнен магданоз и го поднасяме за консумация.

МЛЕЧНА БАНИЦА С ЮФКА

Значително по- лека баница заради съдържанието на юфка вместо обичайните кори, а в същото време и със сирене без лактоза. Подходяща е за хората, които имат хранителни проблеми вследствие употребата на тази млечна захар.

ПРОДУКТИ: 200 г юфка 4 яйца 200 г сирене без лактоза 1 ч. ч. кисело мляко 1 непълна каф. ч. олио 1 бакпулвер шепа сусам

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: С помощта на миксер разбиваме добре яйцата. Към тях добавяме млякото, олиото и бакпулвера. Накрая слагаме и натрошеното сирене. Спираме миксера и в тази смес изсипваме юфката. Разбъркваме набързо. Всичко това разстиламе равномерно в намазана с олио правоъгълна тава с размери 30/ 20 см. Отгоре поръсваме със сусам.

Печем баницата в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 30 минути или до получаване на приятен загар.

Изваждаме я, оставяме десетина минути и след това я нарязваме на парчета. Сервираме я с чаша мляко.

БАНИЦА С ТОПЕНИ КОРИ

Най- бързата баница в света откъм направа. И една от най- пухкавите!

ПРОДУКТИ: 400 г фини кори за баница или „ Сърбиянка” 300 г сирене 6 яйца 250 г кисело мляко 200 мл газирана вода 100 мл олио 1 бакпулвер 50 г масло щипка сол

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Разбиваме яйцата с щипка сол. Добавяме млякото, олиото, бакпулвера и водата. Разбъркваме добре. Накрая слагаме и натрошеното сирене. Разбъркваме отново. Всяка кора свиваме леко като топка.

Вземаме правоъгълна тава и на дъното и размазваме част от маслото. Топим всяка кора бързо и не много обилно в сместа. Редим корите една до друга и една срещу друга. Отгоре слагаме останалото масло, нарязано на парченца.

Печем баницата в загрята на 200 градуса фурна в продължение на 35- 40 минути.

Изваждаме я, оставяме я да се охлади за кратко и я нарязваме на парчета.

БАНАНОВИ МЪФИНИ ЗА ДЕТСКО ПАРТИ

Стават много бързо и със сигурност се харесват на дечицата заради банановия им привкус. Освен това те са с шоколад- тяхното любимо лакомство. И не на последно място е цветната декорация, която бързо грабва погледа им. (По идея на моята дружка- кулинар по душа Роза Костова, но с малки промени)

ПРОДУКТИ: 1 яйце 1 ч. ч. захар 1 каф. ч. кисело мляко 1 средно голям банан 1/ 2 каф. ч. олио 70 г черен шоколад 1 бакпулвер 2 ванилии 1 и 1/ 3 ч. ч. брашно 2 с. л. нишесте „ Банан” ..................... За декорация: 30 г черен шоколад 1 каф. л. олио захарни пеперуди

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Разбиваме яйцето със захарта. Добавяме млякото, олиото, пюрирания банан и ванилиите. Нарязваме на дребни парченца шоколада и го слагаме в какаовата смес. Изсипваме лъжица по лъжица брашното, което предварително сме смесили с нишестето и бакпулвера. Нарязваме на дребни парченца шоколада и го слагаме в сместа. Разбъркваме добре. Вземаме хартиени формички и ги поставяме в гнездата на форма за мъфини. Пълним ги около 2/ 3 от вместимостта им.

Печем ги в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 30 минути. Готовността им обявяваме след като ги боцнем с клечка за зъби, а по нея не лепне тесто. Изваждаме ги и ги оставяме да се охладят.

На водна баня стопяваме шоколада с олиото. Отгоре върху тях поръсваме с лъжица и на много тънка струя от него. Нареждаме и леко прилепваме захарните фигурки. Оставяме мъфините за няколко часа в хладно помещение, за да стегне добре декорацията, и така получаваме едни красиви и вкусни мини кексчета, подходящи за детско парти.

ПУХКАВИ ШНИЦЕЛИ ОТ ТИКВИЧКИ И КАШКАВАЛ

Сега е сезонът на тиквичките… Предлагам по- добрия вариант на панираните, защото така те остават сочни, а самите шницелчета- много пухкави.

ПРОДУКТИ: 1 средно голяма тиквичка 150 г кашкавал 3 яйца сол олио- за пържене

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Нарязваме тиквичката на люспи. Посоляваме я. Оставяме я около 10 минути, за да си пусне течността. Изцеждаме я много добре през тензух.

Смесваме я с настъргания кашкавал и яйцата. Разбъркваме съвсем леко.

Сгорещяваме олиото, намаляваме леко температурата на котлона, гребваме с по- голяма лъжица от сместа и пържим шницелите двустранно до получаване на приятен загар. Трябва да внимаваме да не ги пържим на силен огън, защото така рискуваме отвътре да са полусурови, а отвън- почти изгорели !!!

Сервираме ги само така или с чеснов сос. Съвсем приемливо е до тях да сложим и гарнитура.

ПЕЧЕНИ ЧУШКИ С ЧЕСНОВ ДОМАТЕН СОС

Убедена съм, че няма човек, който да не е приготвял и да не е ял тези невероятно вкусни чеснови чушки, но все пак реших да ги публикувам и тях, за да ги има под ръка за младите хора- тези, които сега тръгват по пътя на кулинарията… Правили са ги нашите баби и майки, правим тази вкусотия и ние и със сигурност ще оставим начина на приготвяне и на нашите деца и внуци. Невероятно и любимо лятно ястие! Семпла, „ селска” и безкрайно вкусна постна гозба, която ме връща в детството ми– там , на село, под асмата…

ПРОДУКТИ / зеленчуците са домашни от нашата градина/: 12 печени чушки / без значение е цветът им / 1 кг домати 6 скилидки чесън 6 с. л. олио 1 с. л. захар сол- на вкус свеж магданоз

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Обелваме чушките и ги разрязваме на няколко места вертикално- от опашката надолу.

Обелваме доматите, но може и така да ги оставим. Нека това да бъде по ваша преценка. Лично аз ги обичам необелени, но фактът, че люспите дразнят колита/ проблем със стомаха ми/ и ми причиняват болка, напоследък все ги отстранявам. Нарязваме ги на парченца и ги запържваме в сгорещеното олио. Овкусяваме ги със солта и захарта. А захарта я слагаме, за да „ убие” част от киселината на доматите. Оставяме ги да се изваряват. През това време ги разбъркваме няколко пъти, за да не загорят.

След като доматеният сос достигне желаната гъстота, в него слагаме нарязания на ситно или пасиран чесън. И тук вземаме следното решение- дали да сложим чушките в него, за да се позапържат малко, или да ги подредим в дълбока чиния и да ги залеем отгоре.

Накрая поръсваме гозбата с наситнен магданоз и я сервираме за консумация. Разбира се, че тя се съчетава отлично с бучка домашно сиренце, че даже и с топъл хлебец.

КЪЛЦАНА ЛЮТИКА С ДОМАТИ, ПЕЧЕНИ ЧУШКИ И ВОДЕН ЛУК

Нея я правят в моето село Лепица, Плевенско. Характерна е за Плевенския край, но аз имам поглед върху приготвянето и в селото, в което съм родена и живяла и затова ще конкретизирам информацията, която имам от баба и мама и от хората, които познавам. ЛЮТИКА се нарича, защото съдържа чушки /обикновено люти/ или лук. Често се приготвя с не люти чушки, заради това, че и малките деца я обичат и ядат. Там няма семейство, което да не я приготвя във всеки сезон- през лятото със свежи, набрани от двора, а през зимата- със стерилизирани в буркани или прибрани във фризера. .......................................................................................................... Има много видове лютики: 1. С печени домати и печени чушки с кромид лук/ или чесъ/н 2. С печени чушки , пресни домати, воден лук/ или с чесън/ 3. Лютика с боб 4. Картофена лютика 5. Сиренява лютика 6. Лютика с печени чушки, яйца и кисело мляко 7. Лютика със сухи чушки и лук и още много други… Правя от всички, защото ни харесват, а освен това са леки и здравословни. .......................................................................................................... А какво е да си омесил топъл домашен хлебец, а да нямаш от тази вкусотия в калена паница, в която да си топнеш залчетата благо и после да си оближеш пръстите?!!? Ами.... хайде да си омесим, а докато вашите питки втасват, аз ще ви разкажа за НЕЯ- ЦАРИЦАТА НА МАСАТА НАЙ- ВЕЧЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО!  Сега Ви предлагам друг от вариантите: ............................................................................... ПРОДУКТИ: 1 глава воден лук / Винаги ползвам Реселешкия воден лук, който се отглежда в с. Реселец на 6 км от Червен бряг. 3- 4 средно големи домата/ ако пък имате и от розовите сортове…/ десетина печени чушки малко олио сол на вкус магданоз ................................................................ НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Лукът се нарязва на филийки, посолява се и се кълца с кълцалото в калената/ пръстена/ бабина паница.

Печените чушки се белят, нарязват се на парчета и се счукват добре с лука.

Доматите се режат и те на парчета , но се накълцват лекичко, за да пуснат малко сок. Трябва да се внимава, за да не станат на каша. В лютиката може да се сложи и люто чушленце, но ако имате малки деца в дома си, не е за предпочитане. Подблажете я умерено с малко мазнина, овкусете я с нарязан на ситно магданоз, посолете я при нужда, разбъркайте я и се насладете на истинския вкус на български ястия! 

СЕВЕРНЯШКА МЛЕЧНА ЛЮТИКА

Нарича се лютика , защото вкусът и е леко лютичък от използвания в нея лук. Северняшка е, защото се приготвя със специалния воден лук, който се отглежда единствено и само в с. Реселец, намиращо се в Северозападна България. Този лук е характерен с големия процент водно съдържание и с това, че поналютва съвсем, ама съвсем слабо, почти неуловимо. Глинената паница, дървеният кълцалник и дървената лъжица, с които баба и мама правеха лютиката, са абсолютно задължителни за нейното приготвяне, иначе никога няма да се постигне същият вкус.

ПРОДУКТИ: 10 прясно изпечени чушки 1 не голяма глава воден Реселешки лук 1 ч. ч. натрошено зряло сирене 1/ 2 кофичка кисело мляко 4 сварени яйца щипка нарязан магданоз 3 с. л. олио сол на вкус

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Лукът се нарязва на едро, слага се в дълбока калена/глинена/ паница , посолява се и се накълцва с кълцалника до пълно омекване. Добавят се обелените и накъсани на ивици чушки. Накълцват се и те.

Слага се натрошеното сирене, намачканите с вилица яйца, млякото, нарязаният магданоз и олиото. Лютиката се посолява на вкус и се разбърква с дървената лъжица. Тя се консумира като основно ястие и е задължително до нея да подсигурите една топла и прясно изпечена питка с хрупкава коричка, която ще направи удоволствието от хапването на лютичката двойно. И, моля ви, не я прехвърляйте в отделни чинии. Просто слагате паницата на средата на масата, започвате да топите в нея… Ще си облизвате пръстите и ще питате за още, повярвайте ми .