XSbfAFb72XPu3PzchBts4AT24m9j9V expr:content='data:blog.isMobile ? "width=device-width,initial-scale=1.0,minimum-scale=1.0,maximum-scale=1.0" : "width=1100"' name='viewport'/> expr:content='data:blog.isMobile ? "width=device-width,initial-scale=1.0,minimum-scale=1.0,maximum-scale=1.0" : "width=1100"' name='viewport'/> КУЛИНАРНА РАЗХОДКА: КОДРИТ КАДИР

Всичко за мен

Моята снимка
Червен бряг, Плевенска, Bulgaria
Кулинарията е моето хоби и често намирам време за нея. Имам стимул да готвя и го правя с желание и лекота. На всички вас, които харесвате приготвеното от мен, СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ!

неделя, 14 септември 2014 г.

КОДРИТ КАДИР


Това е арабски сладкиш, който нашумя в нета преди няколко години. 
При мен редът му дойде едва днес.
Прочетох на доста места неговата рецепта, която се разминаваше почти навсякъде, и си направих една моя-  според формата ми за печене.
Гледах го и го отлагах във времето, защото си мислех, че е кой знае колко сложен.
Оказа се, че е елементарен и бърз . 
Той е комбинация от познатия ни до болка нам крем карамел и един приятен какаов блат.
Някои го прехвалиха, други- не го харесваха, но моето мнение е, че е ефектен, интересен, сполучлив и вкусен.
Пак ще го направя, разбира се.
Проблемът му едва при обръщането- моят се понапука и на места леко разпадна, но това не  бе беда и причина кадирът да изчезне за броени минути от масата.
Направих го, отнесох го на село, седнахме дружно на масата и му видяхме сметката.
Та... ето ги и моите обяснения:

ПРОДУКТИ:
За крем карамела:
5 големи яйца
700 мл домашно прясно мляко
220 г / 1 пълна чаена чаша/ захар
2 ванилии
За карамела: 
6 с. л. захар
1 ч. л. вода
За блата:
1 голямо яйце
100 г захар / 1/ 2 ч. чаша/
100 мл домашно прясно мляко
100 мл олио
100 г брашно
2 с. л. какао
1/ 2 пакетче бакпулвер / 5 г/ 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
В съд разтопих захарта с водата до карамел с приятен цвят.
Изсипах го в кексова форма и изчаках да изстине.
Върху студения карамел налях кремовата смес, която приготвих като разбих добре яйцата със захарта, а след това добавих млякото и ванилиите.
Какаовата смес направих като разбих яйцето със захарта, а след това налях млякото и олиото.
Накрая сложих поетапно лъжица по лъжица брашното, което бях смесила с набухвателя и какаото.
Определих си едно място за център / ако въобще в кексова форма с дупка в средата може да се говори за център/ и точно там, в млечната смес, на определеното за целта място... изсипах внимателно сместа за блата.
 Не помръднах формата, не разклатих и не разбърках.
Много ми бе интересно как това кафяво нещо ще изплува на повърхността, па камо ли пък да се разпредели и изпече равномерно.
Направо не вярвах, бях песимист.
Сложих съда в тава, в която бях наляла вода, за да изпека сладкиша на водна баня.
Водата бе някъде около 3 см, а фурната- предварително загрята на 180 градуса.
Печенето продължи точно 60 минути, без да отварям фурната и без да  докосвам нищо вътре в нея.
Извадих сладкиша и го оставих да се охлади напълно.
Прибрах го в хладилника  и го оставих да престои там в продължение на 10 часа.
В рецептите пише, че трябва да седи една нощ. А какво значение има ден ли е или нощ- той няма да види в каква част от денонощието трябва да устои, та кремът да навлажни приятно блатчето. Ден или нощ- важни са часовете, поне толкова трябва да са.
Извадих кодрита след определеното време и лекичко прокарах нож по ръбовете на формата.
Дойде моментът, в който трябваше да го обърна, и не знам груба ли бях с него или просто къдравата форма създаде проблем, но не ми хареса външният му вид след като той вече се бе озовал в тортената чиния.
Виждате, че изглежда шуплест, но за моя изненада нямаше нито една шупличка вътре след неговото разрязване.
А, забравих да упомена, че по време на печенето полекичка изплуваше на повърхността нещо кафеникаво и съвсем накрая видимо се оформи кафявия блат.
Чудото се случи, неочаквано за мен.
И така.
Това е неговата история.
Изяде се с охота и питаха за още.
Следващия път, живот и  здраве да е, ще го пека в тавата на Делимано.
 Там няма къде да се закачва и ще е перфектен на външен вид.
Да ви е благо!

14 септември 2014 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар