четвъртък, 23 октомври 2014 г.

ПИТА НА КОНЦИ

Тази вечер на моя трудолюбив съпруг омесих ПИТА НА КОНЦИ. 
И не е вярно, че хубавите пити стават само с прясно мляко. 
Аз ги меся ВИНАГИ  с кисело.

Нека да споделя начина на приготвяне: 
Тавата е с керамично покритие и е с диаметър 32 см. На дъното слагам пекарска хартия. Замесвам тесто от: 
1. 100 г брашно, 25 г жива мая, разтворена в 550 мл хладка вода. Добавям 1 яйце и 1 белтък, а жълтъка заделям за намазване. Слагам 1 с. л. сол, толкова захар, 4 с. л. олио и 4 с. л. кисело мляко. Оформя веднага. Така тестото е по- добро за моделиране. Самото оформяне е по ваше желание и виждане. Погачата втасва направена вече в тавата до двойно увеличение на обема и. След пълното втасване я мажа с жълтъка, смесен с малко олио. Пека я в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на 50 минути, като след 20- тата минута на нейното запичане я покривам с хартия, за да не загори отгоре. Изваждам я, мажа я с олио или масло и я покривам с мека кърпа да омекне.

сряда, 22 октомври 2014 г.

Есенна салата от ЧЕРВЕНА РЯПА, ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО И МОРКОВИ

Дойде времето на вирусите и настинките. 
Трябва да засилим имунитета си и затова е редно да започнем консумацията на салати с тези есенни зеленчуци, които са си точно сезонни.
Няма по- полезно нещо от тях сега като не пренебрегваме зелето и карфиола.
Нека им се насладим.
19. 10. 2014 г

събота, 18 октомври 2014 г.

АНГЕЛСКИ СЪЛЗИ

       Споделям с вас отрицателното ми мнение за тази " благина", чиято рецепта намерих в нета под няколко заглавия: чийзкейк " Ангелски сълзи", пай..., кейк..., сладкиш...
Първо- изобщо не заплака на фона на точното ми  изпълнение и второ- няма никакъв вкус или има някакъв блед... като на бишкоти.
Рецепта няма да пиша, защото втори път няма да го направя.
Ако вие решите- намерете я в нета.
Лично аз не препоръчвам сладкиша.

15. 10. 2014 г

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

ПЪРЖОЛИ НА ТИГАН С ГЪБЕН СОС



Винаги съм правила пържоли със сос, но не пържени, а печени в йенски съд, но този път реших пък така.
Вкусни са, да, спор няма, но не са здравословни.
И все пак ще напиша как ги приготвих.

ПРОДУКТИ:
За приготвяне на месото:
4 свински пържоли от бут
сол на вкус
черен пипер
сок от един лимон
брашно- за овалване
3- 4 с. л.олио- за запържване

За приготвяне на гъбения сос:
1 гъбена консерва от средните
2- 3 с. л. брашно
20- 30 г краве масло
1 пилешко бульонче
500 мл вода
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Начуках пържолите и ги поръсих със сол, лимоновия сок и черния пипер.
Оставих ги да престоят така няколко часа в хладилника.
Потопих ги в брашно и ги изпържих от двете им страни на умерен огън.
В мазнината, в която изпържих тях, сложих маслото и задуших гъбите.
Запържих брашното, след което го разредих с горещия бульон.
Оставих соса да заври и го бърках до желаната гъстота.
Сервирах пържолите, поляти с него.
.....................................
от лятото на 2014 г

вторник, 7 октомври 2014 г.

ДОМАШНИ СЛЕПЕНИ МЕДЕНКИ



Тръгвайки си от Америка, моето момиче ми написа:
 „ Не ми прави нищо сладко, защото след толкова прекрасни десерти тук, няма от какво да се впечатля.”
Послушах. Не направих нищо в първия ден от нейния престой.
Не направих и втория, даж
е третия. Но до неговия край чух на два пъти колко са и се дояли някакви домашни сладки.
Станах на сутринта и погледнах продуктите си.
Реших да направя някакви простички меденки.
Тя се събуди по обяд , влезе в кухнята и рече: „ Ааауу, колко вкусно миришееее! Какво печеш ?” :)
Та такива ми ти работи... нашенски.
Спретнах меденките, тя си хапна сладко, сладко/ да и е здраве/, даже сложихме в кутия и за София.
Снощи се обади, че всичко е изядено.
Няма да ви занимавам повече, но просто исках да упомена как нямаше да я впечатля с нищо. Тя сякаш бе забравила, че най- простичките нещица са най- сладки и свидни и че при мама е най- сладко...
ПРОДУКТИ / за около 30 двойни меденки като на снимката/:
2 големи или 3 малки яйца
1 ч. ч. захар
1 каф. ч. мед
1 ч. ч. олио
1 с. л. оцет
1 пакетче готова смес за меденки от Кауфланд, която можете да замените с 1 равна с. л. сода и 10 г канела
550 г брашно + още 30- 50 г за намесване на тестото

За слепване: гъст мармалад по ваше желание
За овалване: смлени орехи или кокосови стърготини

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
От посочените продукти се замесва меко тесто, но не лепкаво.
Оставя се за около 15 минути в хладилника, за да се стегне малко.
Обилно се поръсва плот с брашно и там тестото се разточва на кора с дебелина около 5- 6 мм.
Изрязва се с формичка за сладки.
Фигурките се редят на разстояние в тава с незалепващо покритие или в друга, която сте покрили с пекарска хартия.
Пекат се до съвсем леко бледо розово. Ако ги препечете, те ще останат твърди.
Слепват се две по две с мармалад и кантовете им се овалват в смлените орехи или в кокосови стърготини. А защо не и в шоколадови пръчици.
Колкото повече време стоят, толкова по- мекички стават.

5 октомври 2014 г

четвъртък, 25 септември 2014 г.

СЕВЕРНЯШКА ЧЕСНОВА ЛЮТИКА



Пак подхващам темата за северняшките лютики.
Доста хора, които не са яли от тях,  се изкушават да ги приготвят и опитат,
а други все още не смеят да се доверят.
Те са толкова лесни, евтини и бързи, а в същото време с тях можеш да си оближеш пръстите, ако си ги топнеш със залче топъл хлебец.
Ах, тези бабини лютички...
В случая тази е аналог на лятната манджа от печени чушки с доматен сос и чесън, но самото кълцане на печените чушки в някогашната, старинна глинена паница, дава съвсем друг привкус на ястието.

ПРОДУКТИ/ за тази калена паница от снимката/:
10 по- големи чушки- без значение е те дали са червени или зелени
4- 5 средно големи домата
3 с. л. олио
сол на вкус
1 ч. л. захар
3- 4 скилидки чесън
магданоз
/ люто чушле- по желание/

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Чушките се изпичат на жар или ламарина. По този начин те се опушват и стават изключително вкусни.
Обелват се и се нарязват на парчета. Слагат се заедно с обеления и нарязан чесън в глинена паница, ръсят се с малко сол и се кълцат до пълното им омекване.
Доматите се нарязват на парчета и се изваряват с малко сол, захарта и олиото до желана от вас гъстота.
Добавят се към скълцаните чушки.
Слага се и нарязан магданоз.
Следва последното кълцане на цялата лютика, за да стане еднородна сместа и да се омесят ароматите на всички продукти.
Можете да си я направите пикантна с помощтта на лютата чушка.
Та то затова е лютика, за да поналютва малко.
Така ще се стоплите във вече настъпващите студенички есенни дни.
Консумира се както топла, така и студена и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО С ПРЕСНА И ТОПЛА ПИТКА.
Да ви е сладко!
............................
септември 2014 г

неделя, 21 септември 2014 г.

ПАТЛАДЖАН КЕБАП



С благодарности към
моя кулинарен приятел Джевдет
за това вкусно ястие, което е толкова лесно, но все пак трябва някой да те подсети какъв начин още има за подреждане и комбиниране на кайма с още нещо.

ПРОДУКТИ:
1 кг кайма + 1 глава лук, 1 яйце, сол и любими подравки
1 кг патладжан
2 средно големи домата
десетина скилидки чесън
сол
малко олио- за намазване на тавата и поръсване на ястието

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Каймата се омесва като за кюфтета.
В случая ползвах следние подправки:
черен пипер, червен пипер, чубрица, мащерка, кимион, джоджен.
Оформят се топки с тяхната големина.
Патладжанът се нарязва на по- дебели филийки, които след това се разполовяват на полумесеци.
Слагат се в солена вода за около 30 минути, за да им излезе горчивината.
Намазнява се тава и в нея се редят както следва:
кюфте, парче патладжан, кюфте, ...
Отгоре се нареждат доматени филийки и на места се пускат обелените и цели чесънчета..
Всичко това се поръсва с олио.
Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна до готовност.

По този начин приготвено ястието е превъзходно и се топи в устата, но ми дойде и друга идея.
Следващия път /съвсем към края на печенето / ще извадя кебапа и ще го наръся с настърган кашкавал.
Ще върна тавата обратно във фурната за неговото разтопяване.
Просто ще стане превъзходно, убедена съм.
С гаранция ще стане много вкусно.

20 септември 2014 г

събота, 20 септември 2014 г.

СВИНСКО С АРОМАТНА КОРИЧКА В ПЛИК



Никога не бях пекла такова месо в плик, но ми хареса идеята на Пепа Стоева и реших да я приложа.
Ей, Пепи, благодаря ти!
Подмених овкусителите, но се придържах към видяното.

ПРОДУКТИ:
За поръсване:
1.200 кг свинска плешка
соев сос
сокът на 1/ 2 лимон

За коричката:
100 г майонеза
2 с. л. брашно
1 ч. л. червен пипер
суха мащерка
черен пипер
2 с. л. мед
малко солчица

Като допълнение и по желание:
малко алкохол- ракия, вино или бира

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Поръсих месото с лимоновия сок и соевия сос и го оставих в купа и в хладилника няколко часа, за да поеме ароматите.
От посочените продукти за помазката направих смес, с която намазах цялото парче свинско.
Сложих го в голям плик за печене и около него налях алкохола.
Завързах плика и пекох месото в нагорещена на 160 градуса фурна в продължение на 90 минути.
Самия плик не го дупча.
Получи се прекрасно мезе- сочно, крехко и много ароматно.

сряда, 17 септември 2014 г.

ПИЛЕШКИ ХАПКИ В СЛАДКО КИСЕЛ СОС



Това е едно много бързо мезенце за чаша вино.
Докато започнете да го готвите и хоп-  след около 20- 25  минути вие ще имате едни крехки и вкусни пилешки хапчици с приятен пикантен вкус.
А сосчето е едно такова хем сладичко, хем лекичко накиселява.

ПРОДУКТИ:
500 г пилешки гърди
3 с. л. олио
1 с. л. краве масло
1 с. л. соев сос
1 ч. л. балсамов оцет
сокът от 1/ 2 лимон
2 с. л. мед
2 с. л. захар
1 каф. л. черевн пипер
щипка лют пипер
щипка мащерка/ или друга желана подправка/
1 с. л. натурално пшенично нишесте
1 с. л. вода
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Месото се нарязва на хапки/ кубчета/.
Слага се в дълбок незалепващ съд с двата вида мазнина и  солта и се запържва до побеляване.
Добавят се всички останали продукти без нишестето и водата.
Хапките се оставят да къкрят на умерен огън до извирането на
80 %  от течността.
Останалият сос се сгъстява с размитото във водичката нишесте.
Хапките се сервират топли.

16 септември 2014 г

неделя, 14 септември 2014 г.

КОДРИТ КАДИР


Това е арабски сладкиш, който нашумя в нета преди няколко години. 
При мен редът му дойде едва днес.
Прочетох на доста места неговата рецепта, която се разминаваше почти навсякъде, и си направих една моя-  според формата ми за печене.
Гледах го и го отлагах във времето, защото си мислех, че е кой знае колко сложен.
Оказа се, че е елементарен и бърз . 
Той е комбинация от познатия ни до болка нам крем карамел и един приятен какаов блат.
Някои го прехвалиха, други- не го харесваха, но моето мнение е, че е ефектен, интересен, сполучлив и вкусен.
Пак ще го направя, разбира се.
Проблемът му едва при обръщането- моят се понапука и на места леко разпадна, но това не  бе беда и причина кадирът да изчезне за броени минути от масата.
Направих го, отнесох го на село, седнахме дружно на масата и му видяхме сметката.
Та... ето ги и моите обяснения:

ПРОДУКТИ:
За крем карамела:
5 големи яйца
700 мл домашно прясно мляко
220 г / 1 пълна чаена чаша/ захар
2 ванилии
За карамела: 
6 с. л. захар
1 ч. л. вода
За блата:
1 голямо яйце
100 г захар / 1/ 2 ч. чаша/
100 мл домашно прясно мляко
100 мл олио
100 г брашно
2 с. л. какао
1/ 2 пакетче бакпулвер / 5 г/ 

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
В съд разтопих захарта с водата до карамел с приятен цвят.
Изсипах го в кексова форма и изчаках да изстине.
Върху студения карамел налях кремовата смес, която приготвих като разбих добре яйцата със захарта, а след това добавих млякото и ванилиите.
Какаовата смес направих като разбих яйцето със захарта, а след това налях млякото и олиото.
Накрая сложих поетапно лъжица по лъжица брашното, което бях смесила с набухвателя и какаото.
Определих си едно място за център / ако въобще в кексова форма с дупка в средата може да се говори за център/ и точно там, в млечната смес, на определеното за целта място... изсипах внимателно сместа за блата.
 Не помръднах формата, не разклатих и не разбърках.
Много ми бе интересно как това кафяво нещо ще изплува на повърхността, па камо ли пък да се разпредели и изпече равномерно.
Направо не вярвах, бях песимист.
Сложих съда в тава, в която бях наляла вода, за да изпека сладкиша на водна баня.
Водата бе някъде около 3 см, а фурната- предварително загрята на 180 градуса.
Печенето продължи точно 60 минути, без да отварям фурната и без да  докосвам нищо вътре в нея.
Извадих сладкиша и го оставих да се охлади напълно.
Прибрах го в хладилника  и го оставих да престои там в продължение на 10 часа.
В рецептите пише, че трябва да седи една нощ. А какво значение има ден ли е или нощ- той няма да види в каква част от денонощието трябва да устои, та кремът да навлажни приятно блатчето. Ден или нощ- важни са часовете, поне толкова трябва да са.
Извадих кодрита след определеното време и лекичко прокарах нож по ръбовете на формата.
Дойде моментът, в който трябваше да го обърна, и не знам груба ли бях с него или просто къдравата форма създаде проблем, но не ми хареса външният му вид след като той вече се бе озовал в тортената чиния.
Виждате, че изглежда шуплест, но за моя изненада нямаше нито една шупличка вътре след неговото разрязване.
А, забравих да упомена, че по време на печенето полекичка изплуваше на повърхността нещо кафеникаво и съвсем накрая видимо се оформи кафявия блат.
Чудото се случи, неочаквано за мен.
И така.
Това е неговата история.
Изяде се с охота и питаха за още.
Следващия път, живот и  здраве да е, ще го пека в тавата на Делимано.
 Там няма къде да се закачва и ще е перфектен на външен вид.
Да ви е благо!

14 септември 2014 г.