НАХУТЕНА ЧОРБА

Този прословут нахут ме вкара в приключения. Много го харесвам, но досега само  консервиран бях купувала. Да взема аз да ида на Румъния и да си купя от техния Карфур сух нахут. Трябвало да го накисна за 12 часа във вода. Ами накиснах го. И като се започна едно варенееее... Час, та два, че три и.. чак до 4 часа. А той- хлопа ли, хлопа из тенджерата. После питах  в една кулинарна група къде и в какво сбърках. Получих различни отговори: вероятно бил фуражен, трябвало да го варя в тенджера под налягане/ аха, на един познат гръмна такава тенджера с леща, та направи после ремонт на апартамента си/, със сода трябвало да го поръся, трябвало да не доливам студена вода, ами само гореща... Хал хабер си нямам всичко ли трябваше да приложа. Та... сварих си го като бобената чорбица, изядохме си го приятно хрупкав и онзи ден в един от нашите градски магазини виждам аз консервиран нахут в буркани. Не се забавих нито миг и купих един буркан, за да видя пък този до каква степен е уврял. Охооо, ами той по- хлопащ и от моя :). Че като ми падна камък от сърцето, че като се успокоих и ето- стъкмих рецептата на чорбицата :).

ПРОДУКТИ:

250 г сух нахут

сол на вкус

3 с. л. олио

2 домата от консерва

1 морков

1 средно голяма глава лук

шепа замразени нарязани чушчици от фризера

чубрица

сух джоджен

сух девесил

магданоз

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Част от него вече го поясних. Киснах го 12 часа. 

Изплакнах го, налях нова вода, в която го варих 15 минути. Излях и тази вода, отново го промих и го сложих в поредната и последна вода, в която си вря до края, а краят / според мен/ настъпи след 4 часа. 

Един час преди да приключа с неговата церемония сложих нарязания лук, чушките, намачканите домати и настъргания морков. Посолих на вкус. 

Пет минути преди окончателния завършек сложих и подправките , а след това казах КРАЙ! Колкото си се сварил, нахуте, толкова. Много весело стана след като моят съпруг се върна от стадиона, където е арбитър на футболните мачове, и от вратата рече: " Още ли вариш нахута?!? Сега ще го изхвърля барабар с тенджерата! " :) :) :). Човекът две полувремена бе изсвирил, а аз още ли да варя варя нахут :). Добре, че бях приключила и вече правех снимчица. Той гребна от паничката и рече: " Ммм, това е много вкусно нещо! " Еееех, че като се зарадвах аз, че като размятах ръцете ииии... разлях купичката , но той ме успокои и рече: " Не се притеснявай, днес е събота  и се ходи на гробища. Има хора  и под нас." 

Та такива ми ти работи с това чудо на природата. На едно ме научи тази случка и то е, че ВТОРИ ПЪТ подобно нещо няма да допусна. Просто ще си купувам консерви  и ще си свиркам :). Стигат ми толкова спомени и високи сметки за тока. 

КРАЙ! :) ТОЧКА! :)

..........................................

29 март 2013 г