ЛУЧНИК ПО СЕВЕРНЯШКИ

/ Приготвян е още от моята прабаба от с. Лепица, Плевенско и то без никакви изменения/

Помня го откакто съм се родила, а аз съм на 43 години.

Правеше го и баба, прави го и мама, приготвям го и аз и то редовно.

Много хора не знаят какво е лучник, а други го бъркат, подведени от разни „ модерни подобрения” и твърдят, че в лучника се слага ориз, месо…

 Не, истинският и традиционен лучник е характерен за северозападна България и се прави от тестени кори и плънка между тях, като тя се приготвя САМО от кромид или праз лук с добавка на малко чушки, а като подправки – червен пипер/ ако чушките не са сухи/, магданоз и чубрица. Като добавка аз слагам съвсем малко копър и джоджен.

Тестото е съвсем обикновено- брашно, мая, вода, сол и захар. Някога нашите баби не са слагали заквасена сметана в него, нито майонеза, да не говорим за топено сирене, с добавката на което чух, че някои го месят :).

Всяка друга добавка, освен тези, излизат извън рецептата за истинския лучник- както за тестото, така и за плънката.

.........................................................

Не  го бях месила скоро, но вчера го спретнах за една дружка, която е от друг край на България, и реших да оформя и ви поднеса рецептата за него.

Продукти:

За тестото:

500 кг брашно

около 250 мл хладка вода

мая, колкото кибритена кутийка

1 чаена лъжица сол

1 супена  лъжица захар

За плънката:

около 10  средно големи глави кромид лук / или 2 по- големи стръка праз лук/

2- 3 пресни или сухи чушки

червен пипер

чубрица

магданоз

сол

/ По желание можете да добавите и други подправки - копър, джоджен, черен пипер, но напомням, че ЩЕ СЕ ОТКЛОНИТЕ ОТ ОРИГИНАЛНАТА НЯКОГАШНА РЕЦЕПТА //:)/

Начин на приговяне:

Замесете тесто като за пита, разделете го на 5 топки, като едната от тях да е по- голяма. Оставете ги да втасат. 

Намажете си ръцете обилно с олио и започнете да разстилате с блажни ръце най- голямата топка върху наблажнена повърхност, след което я поставете в намазана с олио тава така, че краищата на тестото да излязат извън тавата / с краищата, които остават, накрая ще загърнете лучника/. Можете да разточите олбите и с точилката като ги поръсите с малко брашно.

Поставете част от плънката, която сте приготвили от нарязаните, задушени и изпържени кромид и чушки и омесени с подправките, накълцани на ситно. Разстелете хубаво плънката.

 Повторете същата процедура със следващите разтеглени/ разточени/ топки тесто.

 След като поставите петата кора, хванете краищата на първата/ най- долната и най- голямата/ и загърнете лучника. Нагънете го като „ плисе”. Намажете го с олио, надупчете го на няколко места с вилица, оставете го да втаса и го сложете да се пече в загрята на 180 градуса фурна, докато хване приятен загар.

Извадете изпечения вече лучник, намажете го с олио или го напръскайте с вода, завийте го добре с кърпа и го оставете да се „ отвърне” / да омекне/ малко.

По желание можете леко да го ръснете с шарена сол.

Сервира се начупен на големи парчета, но аз го режа, защото така е по- красива гледкатаJ. Ако го начупите ще усетите уханието на лука, който ще пада топло, топло в ръцете ви, а вие ще облизвате дланите си… :).

Ехаа, спомени, спомени…съхранили в себе си корените ми от село Лепица….

                                                            25 юли 2013 г 
...................................................................................................................................