Спомням си тази баница от стринката на мама-
баба Павлина/ лека и пръст/. Тя и дедо Тотко, които отдавна не са между живите,
тъкмеха най- вкусните трапези. Аз бях у тях всяка вечер, тъй като моята баба почина
много рано и така аз при тях намирах уюта на възрастните, който всъщност ми липсваше много. Тяхната и нашата къща бяха
в един двор и аз бях свидетел и очевидец на всичко, което те приготвяха. Даже
главен и много важен участник в храненето на тяхната маса :).
Ех, спомени, спомени…
Та… баба Павлина или „ майка Пина” , както мама я наричаше, правеше тестеното сиренено печиво де с дърпани
неизпечени кори, де с опечени на гьоза на печката „ циганска любов”. Цялата
къща ухаеше, а топлината , която излизаше от фурната, ме караше да се въртя
около фурната и да точа слюнки докато баба не извадеше тавата. Лично аз до днес
не бях налагала тази баница от неизпечени
кори, а само с печени, но тази сутрин, когато видях как романтично пада
снежецът, спомените мигновено и без да ме питат нахлуха и си рекох: „ Време е,
Маргаритке! Започвай, сестрице”
Набързо приготвих продуктите и замесих
тестото. Осигурих и свинска масчица, защото без нея баницата няма да е същата и
толкова истинска. Бях убедена, че няма да се откажа, защото бе денят, в който
ходим при моите родители , а пък тате умира за баница със сирене. И то домашна!
Омесих я, наложих я, изпекох я , извадих я, метнах отгоре и една мека кърпа,
запалихме колата и докато бе още топла я
подадох на мама на прага :).
Особено щастлив бе тате, защото и сестра ми сложи на масата тава с баница,
която пък тя бе приготвила в нейния дом по повод същото събиране на село.
ПРОДУКТИ:
500 г брашно
250 мл топла вода
1 ч. л. сол
шепа олио- за еластичност на тестото
1 с.л. оцет- за да не се късат много олбите
1 каф. ч. олио и 1 каф. ч. свинска
мас- за потапяне на тестените топки и омазняване на самата баница
ЗА
ПОРЪСКА/ ПЛЪНКА/:
400 г хубаво мазно сирене
3 яйца
НАЧИН
НА ПРИГОТВЯНЕ:
От пресятото брашно, водата, солта,
оцета и олиото замесвам средно меко и еластично тесто, което разделям на 10
топки с размер на голямо яйце.
Разтопявам внимателно маста, смесвам я с олиото и
изсипвам всичката мазнина в дълбока купа
с широко дъно. Нареждам топките и ги оставям в мазнината за около 30 минути да „
си починат” като няколко пъти леко разклащам купата, за да се омазняват
постоянно.
Вземам тава , която да е към 36 см в
диаметър, и я помазвам с част от мазнината от купата. Допълнителна мазнина не
ползвам, а само тази, в която съм потопила топките.
Вземам една от тях и започвам да я
разтеглям/ дърпам/ внимателно във всички посоки- първо във въздуха, а след това
върху голяма кърпа до разтегляне и на краищата. Олбата трябва да е с размер,
отговарящ на големината на тавата. Не се терзая, ако някъде се е скъсала- в
това е чарът и :).
Много сръчно прехвърлям получената олба в тавата, разстилам я добре до стените
и и я поръсвам с част от сиренената смес. Същата процедура извършвам с
всяка следваща топка и вземайки я от купата с нея загребвам и част от мазнината
, която оставям да се изцеди и накапе върху плънката на разточената предходна олба.
По този начин самата баница става блажничка без да използвам допълнително олио.
Та… дърпам и налагам до последната/ най- горната/ олба. Намазвам баницата
отгоре обилно с останалата мазнина, надупчвам я на няколко места с върха на
ножа и я слагам да се пече в нагрята на 180 градуса фурна.
Печенето продължава
около 45 минути до получаване на приятен загар.
Изваждам я от фурната и в купичка изцеждам мазнината, която се е
отделила по време на печенето. Гребвам с лъжица от нея и поливам баницата докато
е още гореща. По този начин печивото става хем мекичко, хем пръхко, хем на
места хрупкаво. И блажничко.
С две думи- за завиждане :).
Препоръчвам на всеки, който би се
наел да дърпа олби, да направи тази наложена баница. Тя е истинска и няма нищо
общо с онези баници, които налагаме с корите, закупени от магазина.
………………………..
26 януари 2013 г.