Изключително
подходящ за Великденските пости.
Истинският лучник се меси в Северозападна
България и се прави от тестени кори и лучена плънка между тях.
Тя се приготвя САМО от лук, независимо какъв
е той по вид.
В случая аз използвах комбинация от три вида и така печивото стана още по- вкусно. Откъм сухи подправки се
използват само червен пипер, чубрица и джоджен, а откъм зелени – магданоз и
копър / по желание/.
Тестото е съвсем обикновено- брашно, мая, вода,
сол и захар.
Всяка друга „ добавена екстра“ изкарва лучника
извън класацията на ТРАДИЦИОННОТО БЪЛГАРСКО ПЕЧИВО.
Продукти / за
тава с диаметър 28 см/ :
За тестото:
200 г брашно + още малко за доомесване
100 мл хладка вода
10 г жива мая
1 чаена лъжица сол
щипка захар
За плънката:
2 по- големи глави кромид лук
2 стръка крехък праз
2 връзки зелен лук
червен пипер, чубрица, джоджен, магданоз и копър-
на вкус
сол- на вкус
5 с. л. олио:
/ една- за намазване на тавата, една- за намазване
на суровия лучник, три- за приготвяне на плънката/
Начин на
приговяне:
Приготвяме плънката като
задушаваме и след това леко запържваме нарязания на по- едро лук.
Преди да я отместим от
котлона я овкусяваме с посочените подправки.
Оставяме я да се охлади.
Замесваме тесто като за
пита, разделяме го на 3 топки, като едната от тях трябва да е по- голяма.
Вземаме най- голямата,
поръсваме я с брашно и с помощта на точилка и върху набрашнен плот я разточваме
на тънка кора.
Намазваме тава с
посочените размери с олио и поставяме кората така, че част от нея да излезе
извън ръбовете на тавата.
Поръсваме я с половината
част от плънката.
Повтаряме същата процедура с втората топка тесто.
Върху втората разточена
кора разпределяме останалото количество от плънката.
Разточваме и третата
топка и кората поставяме най- отгоре.
Краищата и намазваме
внимателно с четка, потопена в студена вода.
Хващаме краищата на първата кора/ най- долната
и най- голямата/ и загръщаме лучника.
Нагъваме я като „ плисе”.
Намазваме печивото с олио, надупчваме го на няколко места с вилица, оставяме го да
втаса и го слагаме да се пече в загрята
на 180 градуса фурна в продължение на 30 минути или, докато хване приятен загар.
Изваждаме изпечения вече
лучник и го покриваме добре с кърпа.
Оставяме го десетина
минути да се поохлади, да се поотпусне и омекне.
По желание можем леко да
го поръсим с шарена сол.
Сервираме
го начупен на големи парчета, но напоследък аз го режа, защото така гледката е
по- красива J.
Ако вие го начупите, ще
усетите уханието на лука, който ще пада топло, топло в ръцете ви, а вие ще
облизвате дланите си… J.
Ехаа, спомени, спомени…съхранили в себе си
корените ми от село Лепица, Плевенско….
м. март 2020 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар