ПАМУК ПОГАЧА

Това е пита по турска рецепта, която бе показана в кулинарна група от авторката на блога " Черпак с мерак" ЗИЧЕ.

Благодаря ти, Зиче, 

че ни подпали всички с тази пухкава месеница ! :) 

Самата пита се различава от другите с това, че в тестото има по- голямо количество мазнина.

Приготвя се с едно втасване, оформя се бързо и става много мекичка и сочна.
Можете да я поръсите и със сусам.

Аз спазих рецептата и указанията като само намалих захарта и увеличих времето за печене.

Ще напиша с точност какво сложих, а за самата подредба  ще ви препратя към блога на Здравка.

ПРОДУКТИ:

240 мл топла вода

240 мл хладко прясно мляко

20 г жива мая

2 с. л. захар

1 с. л. сол

240 мл олио

860 г брашно

За намазване:

1 жълтък

1 с. л. олио

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Разтворих половината захар и маята във водата. 

Разбърках ги и ги оставих  така около 15 минути . 

През това време се бе получило някакво шупване/ мехурчене/.

Пресях брашното, направих кладенче и в него изсипах течността и сложих всичко останало.

Замесих меко, мазничко и нелепкаво тесто. 

Омесих го добре и го разделих на две части.

От всяка една оформих голям правоъгълник, разточен на тънко. 

Разрязах на триъгълници така, както е показано на снимката.

Всеки един триъгълник навих на кифличка.

Наредих ги по снимките на Зичето. 

На дъното на тавата, която бе с диаметър 30 см, сложих пекарска хартия.

http://zi4e57.blogspot.com/2014/08/blog-post_30.html

Моето нареждане се получи ето така:

 Оставих я да втасва около 50 минути, намазах я с разбития жълтък с олиото и я сложих да се пече в нагрята на 180 градуса фурна.

Печенето продължи 40 минути. Не посмя да я извадя по указанията  за 25- 30 минути, за да не остане недопечена, защото все пак от печка до печка има разлика. 

След 15- тата минута от началото на печенето сложих хартия върху питата, за да не потъмнява прекалено кората и.

Извадих я от фурната и от тавата и я намазах с олио.

Завих я в мека кърпа и я оставих така около 30 минути през което време тя омекна съвсем.

Хареса ми произведението и затова утре смятам да я омеся за един много специален повод, а имено- първият учебен ден на моите любими третокласници.

Дано само да не си проваля плановете, защото ще се ядосам и няма да си го простя.

13. 09. 2014 г