Страници

събота, 13 септември 2014 г.

ПАМУК ПОГАЧА


Това е пита по турска рецепта, която бе показана в кулинарна група от авторката на блога " Черпак с мерак" ЗИЧЕ.
Благодаря ти, Зиче, 
че ни подпали всички с тази пухкава месеница ! :) 
Самата пита се различава от другите с това, че в тестото има по- голямо количество мазнина.
Приготвя се с едно втасване, оформя се бързо и става много мекичка и сочна.
Можете да я поръсите и със сусам.
Аз спазих рецептата и указанията като само намалих захарта и увеличих времето за печене.
Ще напиша с точност какво сложих, а за самата подредба  ще ви препратя към блога на Здравка.

ПРОДУКТИ:
240 мл топла вода
240 мл хладко прясно мляко
20 г жива мая
2 с. л. захар
1 с. л. сол
240 мл олио
860 г брашно

За намазване:
1 жълтък
1 с. л. олио

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Разтворих половината захар и маята във водата. 
Разбърках ги и ги оставих  така около 15 минути . 
През това време се бе получило някакво шупване/ мехурчене/.
Пресях брашното, направих кладенче и в него изсипах течността и сложих всичко останало.
Замесих меко, мазничко и нелепкаво тесто. 
Омесих го добре и го разделих на две части.
От всяка една оформих голям правоъгълник, разточен на тънко. 
Разрязах на триъгълници така, както е показано на снимката.
Всеки един триъгълник навих на кифличка.
Наредих ги по снимките на Зичето. 
На дъното на тавата, която бе с диаметър 30 см, сложих пекарска хартия.

Моето нареждане се получи ето така:
 Оставих я да втасва около 50 минути, намазах я с разбития жълтък с олиото и я сложих да се пече в нагрята на 180 градуса фурна.
Печенето продължи 40 минути. Не посмя да я извадя по указанията  за 25- 30 минути, за да не остане недопечена, защото все пак от печка до печка има разлика. 
След 15- тата минута от началото на печенето сложих хартия върху питата, за да не потъмнява прекалено кората и.
Извадих я от фурната и от тавата и я намазах с олио.
Завих я в мека кърпа и я оставих така около 30 минути през което време тя омекна съвсем.
Хареса ми произведението и затова утре смятам да я омеся за един много специален повод, а имено- първият учебен ден на моите любими третокласници.
Дано само да не си проваля плановете, защото ще се ядосам и няма да си го простя.

13. 09. 2014 г



Няма коментари:

Публикуване на коментар